The full interview that Galya Clark, bulgarian journalist, took from me in December 2011
(The interview is in Bulgarian language.)
Special Thanks to Galia Clark for the interest to my work and me!
1. След ставане на master как смяташ да се реализираш като художник в Англия? Планираш ли изложби в България?
Моето желание и цел е да бъда професионален артист, да творя и показвам творбите си на международни изложби и биеналета, но ми е пределно ясно че немога да разчитам на средствата само от продадени творби за да потдържам стандарта си на живот особенно в това време на световна икономическа криза. Ще продължавам да творя и да кандидатствам за различни изложби, което правя и в момента, за да показвам творбите си на все по голям кръг от хора. Професията която би ми доставяла удоволствие и подпомогнала бюджетът ми е да бъда преподавател в университет. Наблюдавайки мойте преподаватели мисля че, чувството на удовлетвореност когато помагаш на студентите които са запленени от магията на изкуството и наблюдаваш тяхният успех трябва да е много хубаво. Бих искала да работя това максимум три дена от седмицата, а останалите дни да работя върху моето изкуство.
Все още не съм планирала изложби в България, но ще се радвам ако ми се отвори такава възможност да направя това.
2. Успяват ли да живеят с добър стандарт на живот английските художници? Има ли такива, които работят и нещо друго..
Англичаните отдали се на изкуството имат същите проблеми като българите. Трудно е, много е трудно да се оцелява! Почти всички работят нещо друго за да осигуряват прехраната си.
3. Каква е разликата в образованието, което получават художниците в България и в Обединеното кралство?
Немога да сравня обучението във висше учебно заведение по изкуствата в България с това в Англия, понеже моето първо висше образование от България е със специалност ‘Мениджмънт. Незнам какво се преподава в Българската Ацадемия на изкуствата. Мога да изразя само моето мнение от представата която съм си изградила от времето преди да дойда да живея в Лондон. В България се набляга повече на уменията или както го наричат тук craft. Ние българите имаме много добра рисувателна школа. Аз се научих да рисувам в СОУ ‘Н. Вапцаров’в Силистра и съм много благодарна на мойте преподаватели по изобразително изкуство.
В Обединеното кралство можеш да се занимаваш с изкуство без да имаш каквито и да е умения в рисуването. Новаторството и концептуалният арт са високо толерирани. Харесва ми това, че тук всеки е свободен да прави това което иска, задъжителни са само теоретичните модули. Никой не те задължава да ходиш на часове по скулптура, живопис и прочие ако това не те влече. Ти сам си избираш в каква насока ще се развиваш. Преподавателите са високо квалифицирани и са практикуващи артисти, което е много важно. Когато избереш насоката в която, ще работиш и ще се развиваш, те те учат на различни техники, които можеш да използваш само ако ти искаш. Никой не ти налага негово мнение. Правила и грешки в изкуството няма! Най-важното е да бъдеш оригинален!
4. Какви неща се "продават", правят ли художниците на Острова творчески компромиси, за да успеят да продадат творбите си, cъсобразяват ли се с вкуса на публиката?
Много ми е трудно да отговоря на въпросът какви неща се продават. Аз лично, преди време, преди да започна да уча в Университетът постоянно се мъчех да нарисувам картината която ще се харесва и ще бъде купена. Вече се отказах от това. Непредсказуемо е. Винаги има някой, който ще я хареса но няма пари и винаги се намира някой който ще критикува. Колекционерите и хората с пари които купуват изкуство предпочитат да влагат в творби на големи имена в изкуството. С две думи – Името продава.
Аз вече творя за себе си, правя това което на мен ми харесва и влагам цялата душа в творбите си. Мойте творби са като мои деца. Сътворяването на една картина е равна на едно раждане и в никакъв случай не бих я продала на безценица за да мога да се прехранвам. Дори мога да кажа че на мен ми е много трудно да се разделя с творбите си при една продажба. Когато продам картина чувствам болка и тъга, моля се и се надявам човекът който я купува да се грижи добре за нея.
На островът има всякакви художници. Болшинството от тях не се интересуват от вкусът на публиката, правят това което искат и им харесва, колкото и странно и дори недобре прието от публиката да е то. Те са свободно мислещи хора, живеещи без предразсъдаци. Мисля че това лежи в основата на успехът. Разбира се има и такива които са много комерсиални и правят картини само с цел продажба.
5. Има ли много български художници в Англия, как се справят с нещата от живота?
До колкото знам българите занимаващи се с изкуство в Англия са малко. Познавам няколко, които задължително работят нещо друго за да се препитават.
This is the link to the newspaper article: http://www.monitor.bg/article?id=331005&fb_source=message
No comments:
Post a Comment